Стингър - Страница 97

— Какво същество? — Нещо му просветна — онова, което полковник Роудс беше казал за Стиви Хамънд. — Малкото момиченце? — попита той, преди да се усети какво говори.

— Малкото момиченце — повтори гласът. Очите бяха притаили особен блясък. — Обясни!

Ортега стоеше като вдървен, но вътре в него всичко се беше свило на бучки. Прокле езика си. Влажното восъчно лице на човекоподобното същество пред него изразяваше ужасно нетърпение. Това не беше Джил Локридж, а някаква подигравка с човешкия род.

— Обясни! — заповяда съществото и плавно направи крачка напред.

— Бягайте! — извика Ортега на момчетата, но те бяха замръзнали от ужас и не помръдваха. — Изчезвайте! — изкрещя той и докато отстъпваше, видя парче тръба и го вдигна заплашително над главата си. Онова почти връхлетя отгоре му и той нямаше избор. Запрати тръбата в лицето на Джил Локридж с придобита от страха сила.

Парчето тръба се заби в мокрото лице с шум, напомнящ удар на чук върху диня. Дясната буза се разцепи от окото до ъгъла на устата и от нея прокапа сива течност. По лицето не се изписа никаква реакция, никаква болка. Но на изкривената уста се появи едва забележима усмивка и отвътре проблеснаха игли вместо зъби. Хъхрещият глас каза с явно задоволство:

— Виждам, че говорите МОЯ език.

Чу се шум от раздиране на плат, после кратки пукания, сякаш се чупеха и пренареждаха стотици кости. Всичко стана за секунди. Джой Гаракоун изпищя и побягна, но Рик и Зарра не помръдваха, вцепенени от ужас. Гърбицата на мъжа се подуваше, а гръбнакът му се привеждаше надолу. Очите му бяха приковани в Ортега, който изстена и започна да отстъпва с разтреперани крака.

Ризата на онзи се разцепи, а на края на гръбнака му изникна голяма бучка. Бледата имитация на кожа се разкъса и откри черни люспи, подобни на тези върху пирамидата. От долния му край се разви мокра опашка на сегменти, дълга около метър и половина и три пъти по-дебела от камшика на Зарра. Тя се вдигна във въздуха с подобен на щракане звук. На върха й имаше бучка метални шипове, голяма колкото футболна топка.

— НЕ! — чу се да изграчва Рик и ухиленото разцепено лице се обърна към него.

Отец Ортега се обърна и побягна. Направи само две крачки и чудовището скочи след него. Опашката с шипове изсвистя светкавично напред, подхвана главата на свещеника отстрани и направи мозък и череп на пихтия. Ортега падна на колене с алена дупка вместо лице и бавно, с изключителна грация се строполи на пясъка.

Чудовището се завъртя, приведено и готово за скок. Опашката му се мяташе напред-назад със залепнали по шиповете остатъци от главата на Ортега.

Зарра изпищя сподавено, отстъпи и се спъна в купчина отломки. Той падна тежко на опашната си кост и остана в това положение, зяпнал съществото, което пристъпваше към него.

Рик видя автомобилните части, пръснати наоколо. Нямаше време да преценява дали да бяга или не, защото само след секунди Зарра щеше да бъде в обсега на бодливата опашка. Вдигна един изкривен капак на джанта и го запрати, но докато той летеше към главата на чудовището, опашката замахна бавно, почти мързеливо и перна металното парче настрани.

Сега Рик привлече цялото внимание на съществото върху себе си и докато то се промъкваше към него, той вдигна една врата от кола и я сложи пред себе си като щит.

— Бягай! — изкрещя на Зарра, който трескаво започна да пълзи на четири крака. — Давай!

Опашката замахна към Рик. Той се опита да отскочи от пътя й, но онова удари импровизирания му щит и от него се разхвърчаха искри. Ударът го вдигна от земята и го отхвърли назад. Рик падна по гръб, стиснал здраво вратата, която лежеше върху него. Докато се опитваше да се изправи, с бучаща от сътресението глава, чудовището приведено приближи и отново замахна с опашка.

Този път то изтръгна вратата от него и я запрати във въздуха. Рик се извъртя и побърза към едно небоядисано купе на ягуар-лимузина без врати и прозорци, кацнало върху купчина метал на два метра от него. Хвърли се в колата и чу тракането на опашката точно зад гърба си. Дръпна краката си секунда преди топката с шипове да тресне странично ягуара, който потрепера и издрънча като погребална камбана. Излезе пълзешком през другата врата, изправи се и побягна.

Не знаеше къде беше Зарра, нито пък накъде отива — дали навън от двора или към вътрешността му. Надвисналите пластове черен дим го обгърнаха и само тук-там в мрака проблясваха колебливи огньове. От всички страни се издигаха купчини от отделни части, купета или цели БМВ-та, мерцедеси, корвети и други скъпи возила, очакващи някаква трансформация. Мястото беше като лабиринт със стени от метал и Рик не знаеше накъде да бяга. Погледна през рамо. Не видя онова зад себе си, но това не означаваше, че то не беше там. Продължи да бяга. Дробовете му се напрягаха от липсата на кислород в дима, който вдишваше. След миг разбра, че пътят му е преграден от стръмен хребет метални отпадъци. Обърна се и побягна покрай една срутена постройка. Сред тухлите лежеше проснат мъртвец със синя риза.

Рик спря задъхан в подножието на планина от сплескани шасита и се опита да се ориентира. Никога не беше идвал тук, димът смъдеше в очите му, не можеше да мисли нормално. Това, което се случи с отец Ортега, изглеждаше нередно — като халюцинация след превишена доза марихуана. Целият се тресеше. Не можеше да контролира тялото си. Трябваше отново да хукне, но се страхуваше от онова, което вероятно го дебнеше сред мъглата на дима. Мушна ръка в джоба с Божия гняв.

Преди пръстите му да стиснат автоматичното ножче, нещо тъмно се спусна върху му като примка и се стегна около гърлото му.