Стингър - Страница 29

— Какво имаш тук, момиченце?

Стиви се сепна и погледна нагоре. Съни Крауфийлд я гледаше втренчено. Черната му коса стигаше до раменете, а черните му очи блестяха под гъсти черни вежди.

— Какво е това? — попита я той, като изтриваше омаслената си ръка в един парцал. — Играчка ли е?

Тя кимна мълчаливо.

— На мен ми изглежда истински боклук — подразни я Съни, но Мендоза го извика и той се върна в гаража.

— Ти си боклук — каза Стиви след него, но не високо, защото знаеше, че думата „боклук“ не беше от хубавите. Когато погледна отново към черната сфера, дъхът й секна.

Още една мрежа от квадратчета се беше появила на повърхността. Квадратчетата бяха пълни с кръстчета и кръгчета и кръстчетата бяха спечелили играта по най-горния ред.

Мрежата полека избледня и се скри в дълбините на сферата.

Тя не беше рисувала тази мрежа. Не нарисува и следващата, която започна да се появява на повърхността на черната топка, с акуратно и точно изтеглени тънки линии, сякаш направени с бръснач. Почувства как пръстите й омекват. Без малко да я изпусне, но си спомни, че майка й беше казала да я държи здраво. Мрежата беше готова за секунди и кръстчетата и кръгчетата започнаха да се появяват отново. Стиви извика майка си, но тя продължаваше да приказва с Додж Крийч. Детето гледаше как се запълват квадратчетата и тогава, съвсем импулсивно, направи кръстче в едно от тях веднага след като невидимият пръст на сферата завърши своето кръгче.

Не последва никаква реакция. Мрежата постепенно избледня и изчезна.

Изминаха няколко секунди, но топката оставаше непроницаемо черна.

Счупих я, натъжи се Стиви. Не иска да играе повече!

Нещо дълбоко в сферата се раздвижи — кратка синя светлинка, която бързо изчезна. Тънките като резки от бръснач линии на друга мрежа започнаха да се издигат нагоре и Стиви видя как едно кръгче се появи в централното квадратче. Последва пауза. Сърцето на Стиви подскочи. Разбра, че това, което беше вътре в черната топка, я подканяше да играе. Тя си избра едно квадратче в долния ред и нарисува кръстче. В горния ляв ъгъл се появи кръгче, след което последва пауза, за да може Стиви да реши къде да играе.

Играта бързо свърши със запълнен с кръгчета диагонал.

Веднага щом тази мрежа изчезна, се появи друга и отново кръгче зае централното квадратче. Стиви се намръщи. Каквото и да беше това нещо, то вече знаеше да играе много добре. Но тя смело направи ход и загуби още по-бързо от предния път.

— Стиви? Покажи на господин Крийч какво ни удари.

Тя подскочи. Майка й и Додж Крийч стояха наблизо, но не бяха видели какво правеше.

— Може ли да хвърля едно око, сладурче? — попита той с усмивка и протегна ръка към Стиви.

Стиви се поколеба. Сферата отново беше хладна и абсолютно черна. От повърхността й бяха изчезнали всички квадратчета. Не й се искаше да я даде в ръцете на този голям и странен човек. Но майка й я гледаше и очакваше да се подчини, а Стиви знаеше, че днес вече доста се беше провинила. Подаде черната топка и веднага щом пръстите й я пуснаха и господин Крийч я пое, Стиви отново чу звъна на вятърните камбанки.

— Това ли е направило дупката? — Крийч премигна леко, като претегляше предмета в ръката си. — Сигурна ли си, докторе?

— По-сигурна не мога и да бъда! Знам, че е леко, но е съвсем същият размер. Нали ти казах, че се беше заклещило в колелото, след като беше минало през двигателя.

— Просто не мога да си представя, че това нещо може да мине през метал. На пипане е като стъкло. Или като намокрена пластмаса.

Той прокара пръст по гладката повърхност. Стиви видя, че не останаха никакви следи. Музиката от вятърните камбанки беше настоятелна, копнееща и Стиви се помисли: „То се нуждае от мен.“

— Значи това изскочи от нещото, което мина над вас, а? — Додж Крийч вдигна сферата нагоре и я погледна на слънцето. Не различи нищо. — Никога не съм виждал подобно нещо. Имаш ли някаква представа какво е?

— Изобщо никаква — каза Джеси. — Мисля, че тия, дето слязоха с хеликоптера, сигурно знаят. Бяха трима.

— Не знам какво да пиша в доклада си — призна Крийч. — Искам да кажа, застраховката ти покрива катастрофа, наранявания и всичко друго, но се съмнявам дали горе в компанията ще повярват, че една детска пластмасова топка за боулинг може да пробие такава дупка в мотора на камионетката. Какво мислиш да правиш с нея?

— Да я предам на Ванс веднага щом можем да идем при него.

— Знаеш ли, ще ми бъде много приятно да те закарам. Не мисля, че камионетката ти ще тръгне.

— Мамо — обади си Стиви, — какво ще прави шерифът с нея?

— Не знам. Може би ще я пратят някъде, където могат да разберат какво представлява. Вероятно ще опитат да я отворят.

Музиката от черната сфера притегляше Стиви към себе си. Стори й се, че й се моли да я вземе. Не разбираше защо господин Крийч и майка й не можеха да чуят вятърните камбанки или по-точно онова, което пееше. Музиката й звучеше като вик на приятел, който иска да играе с нея. Да се опитат да я отворят, помисли си Стиви и вътрешно изтръпна. О, не! О, не, това няма да е справедливо. Онова, което беше вътре в черната сфера, каквото и да бе то, щеше да бъде наранено, ако се опитаха да я отворят, точно както и костенурката ще бъде наранена, ако й счупят черупката. О, не, не! Стиви погледна умолително към майка си.

— Трябва ли да я дадем? Не може ли просто да си я занесем вкъщи?

— Страхувам се, миличко, че не можем да направим това. — Джеси погали детето по бузата. — Съжалявам, но трябва да я предадем на шерифа.