Стингър - Страница 27

— Метеор! — Ванс се ухили възбудено. — Майтапите се!

Полковник Роудс го прониза с продължителен спокоен поглед.

— Аз никога не се майтапя — невъзмутимо каза той. — Работата се състои в следното: това приятелче е малко горещо. Излъчването от него е радиоактивно и…

— Господи! — ахна Брет.

— … и радиацията вероятно ще се разпространи по този район — продължи Роудс. — С което не искам да кажа, че тя представлява непосредствена опасност за когото и да е било, но ще е най-добре хората да останат по домовете си колкото с възможно по-дълго време.

— В горещи дни като този повечето от хората и без това си стоят вкъщи — каза Ванс и се намръщи. — Ъ-ъ-ъ… това нещо може ли да предизвика рак?

— Не мисля, че нивото на радиация в областта ще е критично високо. Нашите метеоролози казват, че вятърът ще отнесе по-голямата част от радиацията на юг, към планината Чинати. Но искаме помощ от вас за нещо друго, господа. Военновъздушните сили трябва да изведат нашия посетител от този район до някое безопасно място. Аз съм отговорен за прехвърлянето. — Той стрелна бърз поглед към стенния часовник. — В четиринайсет часа, тоест след два часа, очакваме да дойдат два трактора-влекача. Единият ще влачи и кран, а другият ще има надпис „Обединени камионни превози“. Те ще трябва да минат през града ви, за да стигнат до падналия метеор. На самото място моят екип ще започне да разчупва метеора на части, за да го натовари и изнесе от района, ако всичко върви по план, ще свършим работа и ще си отидем до нула часа.

— Дванайсет през нощта. — Дани знаеше как се отчита времето при военни операции. Беше пожелал да служи в армията, но баща му го бе разубедил.

— Точно така. Онова, което искаме от вас, господа, е да осигурите мерки по безопасността — продължи Роудс. — В базата в Уеб се получиха всякакви обаждания от хора, които са видели метеора да минава над Лубок, Одеса и Форт Стоктън. Разбира се, бил твърде високо, за да се различи какво точно е било това, и всички докладват за НЛО. — Той се усмихна отново, което накара шерифа, заместника му и кмета да се усмихнат нервно. — Типично за случая, нали?

— Разбира се! — съгласи се Ванс. — Мога да се обзаложа, че сега всички ненормални на тема „летящи чинии“ ще започнат да се проявяват.

— Да. — Усмивката на полковника почти изчезна, но никой не обърна внимание. — Точно така. Както и да е, не искаме цивилни да се месят в нашата работа, да не говорим за пресата. Военновъздушните сили не желаят да отговарят на въпроси за облъчването пред някоя журналистическа хрътка. Шерифе, можете ли вие и хората ви да ни помогнете да овладеем положението и да го запазим в тайна?

— Да, господине! — отговори Ванс с охота. — Само ни кажете какво трябва да правим!

— Първо, искам да не допускате никакви туристи. Разбира се, ние ще организираме собствена охрана на мястото, но не искам разни хора да идват там и да зяпат. Второ, трябва да изтъкнете опасността от радиация. Не че се налага, но няма да е лошо хората да се поизплашат малко. Това ще ги предпази от излишни рискове, нали?

— Точно така — съгласи се Ванс.

— Трето, не искам да се допускат никакви журналисти до мястото, където ще работим. — Очите на полковника отново станаха студени. — Нашите хеликоптери ще патрулират, но ако ви се обадят по телефона за информация от вестници или телевизия, искам да се занимаете с тях и да ги спрете. Базата в Уеб не дава никаква информация. Искам и от вас да не излиза нищо навън. Както вече казах, не искаме цивилни да се мотаят в този район. Ясно ли е?

— По-ясно не може да бъде.

— Много добре. В такъв случай това е всичко. Гъни, ти имаш ли някакви въпроси?

— Само един. — Гънистън обърна на друга страница в бележника си. — Шериф Ванс, кой е притежателят на светлозелена камионетка с надпис „Ветеринарна лечебница на Пъкъл“? Тексаски номер шейсет и две…

— Доктор Джеси — прекъсна го Ванс. — Джесика Хамънд. Тя е ветеринарна лекарка. — Гънистън изкара писалка и записа името. — Защо питате?

— Видяхме да теглят камионетката на буксир близо до мястото на падането — отговори полковник Роудс. — После я закараха до една бензиностанция през няколко улици оттук. Доктор Хамънд вероятно е видяла обекта да преминава над нея и ни се иска да я разпитаме.

— Тя е наистина много добра. Много умна жена. Уверявам ви, не се страхува от нищо, което и мъж-ветеринар би напра…

— Благодаря — каза Гънистън и прибра бележника и писалката. — Ще започнем от нея.

— Разбира се. Ако имате нужда от още помощ, само кажете.

Роудс и Гънистън вече отиваха към вратата, очевидно приключили работата си тук.

— Няма да пропуснем — каза Роудс. — Още веднъж — извинения за бъркотията.

— Не се притеснявайте. Просто дадохте на много хора повод да си поприказват на вечеря.

— Надяваме се приказките да не бъдат много.

— Охо! Добре. Нека нищо не ви тревожи. Можете да разчитате на Ед Ванс!

— Знаем, че на вас може да се разчита. Благодаря, шерифе.

Роудс разтърси ръката на Ванс и за момент шерифът помисли, че ще я сплеска. Когато я пусна, Ванс остана с изкривена усмивка, а двамата офицери излязоха от сградата и закрачиха в горещината.

— Ей — Ванс започна да си масажира пръстите, — този приятел нямаше вид на толкова силен.

— Боже, като кажа на Дорис за всичко това! — Гласът на кмета Брет трепереше от възбуда. — Срещнах се с истински полковник! Божичко, ами тя няма да повярва дори на една думичка.

Дани отиде до прозореца и се загледа навън през щорите. Двамата мъже се отдалечаваха в посока към Рипъблика Роуд. Той се замисли, намръщи се и зачекна една кожичка на нокътя си.