Стингър - Страница 142

142

Има кръв и по ризата ми — осъзна Рик. Струваше му се, че сънува. Алени капки започнаха да валят отгоре му. Както и други неща или по-точно части от неща. Една обувка падна на паважа от лявата му страна, една ръка от дясната, на около два метра от него. Останките от тялото на отец Лапрадо, подхвърлено нагоре и разкъсано на парчета от опашката с шипове, започнаха да падат около Рик. Последното нещо беше жезълът, счупен на две.

Опашката, от която продължаваха да капят кръв и парченца плът, се вдигна отново във въздуха. Коди видя, че чудовището потръпна и се канеше да замахне, а Рик стоеше там като парализиран. Нямаше време да преценява шансовете — просто се затича към него, изстреля два куршума и видя, че привлече вниманието на единия чифт кехлибареножълти очи. Опашката застина във въздуха още три драгоценни секунди. Съществото се почуди коя от двете цели да избере, после замахна странично и въздухът изсвистя между шиповете.

Коди блъсна Рик с цялото си тяло и го просна на тротоара, а после се прилепи към окървавената настилка. Топката шипове мина на педя над него, после се върна, но той вече се беше превъртял като червей върху горещ котлон и опашката изкара само искри от паважа. Отдръпна се, готова за нов удар, а Коди видя, че Рик се беше изправил. Лицето му беше покрито с кръвта на Лапрадо.

— Бягай! — извика Коди. — Аз ще преведа Миранда оттатък реката.

Рик не отговори. Коди не можеше да му помогне с нищо повече. Миранда беше клекнала на стъпалата на църквата и викаше на брат си. Коди стана, прицели се в едно от очите и изстреля последните два куршума. При втория изстрел някаква сива течност бликна от горната част на черепа и чудовището изсъска остро и отстъпи назад.

Коди се затича към мотоциклета си на зигзаг, за да му попречи да го вземе на прицел. Пусна пистолета и яхна мотоциклета. Ключът беше на мястото си и той изкрещя: „Качвай се!“ на Миранда, като същевременно риташе стартера. Моторът изпърпори, изпука и не запали. Онова отново започна да приближава. Коди натисна с все сила стартера, но моторът даде аванс, запали и заглъхна, после отново заработи с глух тътнеж. Косата му настръхна. Инстинктивно усети, че опашката се бе вдигнала във въздуха. Погледна през рамо и видя, че черната глава с увисналите и пълни с игли челюсти се изпъваше напред към него. И тогава, неочаквано, отляво пробяга някаква фигура, която крещеше и размахваше ръце. Единият чифт очи се завъртя към Рик. Единият от предните крака се вдигна и сребърните нокти замахнаха така бързо, че Рик едва успя да реагира. Отскочи силно назад и те минаха на косъм пред лицето му.

В това време Миранда се метна зад Коди и го хвана през кръста. Изпищя: „Бягай!“ на Рик, а Коди даде газ. Мотоциклетът се понесе към Рипъблика Роуд.

Рик стигна до тротоара на четири крака. Чу как онова се затътри към него, стържейки с нокти по бетоновата настилка. Изправи се и хукна на север, през един двор между две къщи. В тясното пространство между тях настъпа някакъв камък и левият му крак се подхлъзна, а глезенът се изви рязко и остра болка прониза костта му чак до ябълката. Той извика, стисна глезена си и падна по лице сред пясъка и бурените.

И двете къщи се разтресоха и заскърцаха. Дъските пращяха, от падащата мазилка се вдигаха облаци прах. Рик се обърна и видя тъмната сянка, която се опитваше да провре тяло в тясното пространство зад него. Напъните й разклащаха и събаряха двете къщи из основи.

На осемдесет метра от него Коди и Миранда почти бяха прекосили моста, когато изведнъж от мрака пред тях изскочи някаква човешка фигура. Коди инстинктивно натисна спирачки и се опита да извие машината настрани, но нямаше достатъчно време. Мотоциклетът се заби във фигурата, Коди изгуби контрол над управлението му и двамата с Миранда излетяха от седалката. После мотоциклетът се трясна в страничната преграда на моста, рамката му се огъна с глух звук като при скъсване на струна на китара и предната гума изхвърча във въздуха. Коди падна върху натъртените си ребра с такава сила, че се хързулна на няколко метра и се ожули до кръв.

Остана да лежи, превит на две, като се мъчеше да си поеме дъх. Този път съдбата ми показа среден пръст — помисли си. О, не, сигурно е бил Беззъбия — реши той. Проклетият индианец… просто се е качил на моста, за да ни понашляпа.

Миранда. Какво се бе случило с Миранда?

Опита се да седне. Не му достигнаха силите. Лявата ръка ужасно го болеше и си помисли, че може да е счупена. Но все пак можеше да движи пръстите, което беше добър признак. Ребрата му сякаш бяха бръснарски ножчета — едно или две бяха счупени, в това беше сигурен. Искаше му се да заспи, просто да затвори очи и да зареже всичко, но Миранда беше някъде наблизо, а също и онова, в което се бяха сблъскали. Голям покровител и защитник се оказах, няма що — помисли си. Не струвам и пукната пара. Май старецът ще се окаже прав в края на краищата.

Замириса му на бензин. Резервоарът сигурно беше спукан. След около две секунди се чу лек взрив и се появи трепкащо оранжево сияние. Парчета от хондата започнаха да се търкалят край него и надолу към дерето на реката. Той се изправи на колене. Едва дишаше от болка. Миранда лежеше по гръб на около два метра от него, с разперени като на счупена кукла ръце и крака. Довлече се до нея пълзешком. От сцепената й долна устна течеше кръв и отстрани на лицето имаше синина, но дишаше и когато произнесе името й, клепачите й трепнаха. Опита се да подхване главата й, но пръстите му напипаха някаква подутина на черепа и реши, че ще е по-добре да не я мести.

142