Стингър - Страница 141

141

— Някакъв пиян кон! Изкарахме си акълите заради един пиян кон!

Сигурно е избягал от нечие ранчо — помисли си Рик. Със сигурност не беше излязъл от онази дупка на улицата. Сега поне двамата с Миранда нямаше да вървят пеш към Пъкъл. Конят стоеше и ги гледаше. Може би беше в шок или просто изплашен. Тръгна към него с протегната ръка.

— Спокойно, моето момче, бъди спо…

— Недей! — Коди го стисна за ръката. Рик спря. Беше на по-малко от три метра от коня.

Ноздрите на животното се разшириха и то вдигна назад глава. Възлести мускули изпъкнаха на шията му и то издаде някакъв звук, който приличаше на остро конско цвилене, примесено със съскане на парна машина.

Рик видя онова, което и Коди вече беше видял — вместо копита, конят имаше сребърни нокти като на хищник.

Той се вкамени. Разположени в дълбоки орбити, очите на съществото се местеха от Коди към Рик и обратно. Изведнъж отвори уста и редици от игли блеснаха на слабата светлина. Чу се пукане и гръбначният му стълб започна да се удължава, а костите — да се пренареждат.

Коди отстъпи назад и се блъсна в Миранда. Тя се хвана уплашено за рамото му. Десетината останали накрая човека излязоха от църквата и като видяха съществото на улицата, се разбягаха във всички посоки. Последният от тях обаче застана на прага с изправена стойка и вдигната глава, пое си дълбоко дъх и бавно започна да слиза по стъпалата.

Тялото на онова продължаваше да се разтяга, мускулите се свиваха на буци под гърчещата се плът. През златистата кожа проникна черен пигмент, костите на черепа му започнаха да пращят и да променят формата си.

Рик отстъпи до бордюра. Сърцето му щеше да се пръсне, но не биваше да бяга. Още не. Онова, което се раждаше пред него, го омагьосваше с хипнотизираща сила, сякаш беше трескав и имаше халюцинации. Главата се сплеска, долната челюст увисна и започна да се издава напред, а от ъглите на устата закапаха сиви лиги. Цялото тяло се изгърби, чу се звук от раздиране на месо и в основата на превития гръбнак се разви дебела черна опашка на сегменти. На края й висеше страховита топка от петнайсетсантиметрови метални шипове.

Чудовището беше удвоило дължината си. Краката му се бяха изкривили настрани като на рак, а през кожата отстрани на корема му изскачаха някакви по-тънички крака с по три сребърни нокътя. Тялото се отпусна и коремът почти опря земята. Плътта продължаваше да се разпуква и да разкрива черна люспеста обвивка, същата като повърхността на пирамидата. Съществото се мяташе, сякаш искаше да се измъкне от пашкул. Парчета златиста кожа хвърчаха наоколо като есенни листа.

Коди стискаше пистолета в ръка. Мотоциклетът му беше до него и той знаеше, че трябва да се метне на него и да бяга като дявол от тамян, но зрелището, което представляваше тази трансформация, го приковаваше на място. Удължения и леко издут череп на съществото сега имаше черти и на конски череп, и на глава на насекомо. Шията беше къса и здрава, а мускулите му играеха и се издуваха, докато се мяташе и отхвърляше от себе си парчета мъртва плът. Мина му през ум, че такова нещо не беше виждал в нито един научнофантастичен или филм на ужасите по простата и ужасяваща причина — това нещо тук кипеше от живот. Щом старата кожа се разкъса изцяло, движенията му станаха бързи и точни като на скорпион, който светкавично изчезва под някой камък, уплашен от внезапно надвисналата сянка на облак. Главата му също се разпукна като някакъв странен плод и месото увисна на парцали. Под него се появи кошмарна гледка — издадени кости и черни люспи. Очите на коня бяха всмукани навътре и заменени от кехлибареножълти очи с вертикални черни зеници, над които надвисваха предпазни люспести гънки. На местата на ноздрите се подадоха още един чифт очи. Отстрани на тялото се появиха ромбовидни отвори, през които съществото вдишваше и издишваше като ковашки мях.

Чудовището изтръска последните остатъци от конска плът по себе си. Тясното му тяло беше почти пет метра, всеки от осемте му крака беше по два метра и половина, а топката с шипове трептеше на около шест метра височина. Двата чифта очи се движеха независимо един от друг, а когато обърна глава да проследи бягството на един от жителите на Бордъртаун по Първа улица и оттам към реката, Рик видя и трети чифт — точно в основата на черепа му.

— Върни се — каза Коди на Миранда. Каза й го съвсем спокойно, сякаш виждаше такива същества всеки ден. Отвътре се чувстваше като смразен и знаеше, че или ще умре, или ще живее. Каквото му било писано.

Вдигна пистолета, но някой се озова пред мушката му. Облечен в черно, той държеше с две ръце жезъл, върху който имаше златно разпятие. Отец Лапрадо мина покрай Рик, който беше твърде зашеметен, за да се опита да го спре, но видя пепелявосивото му лице и разбра, че отчето вече беше погълнато от Голямата огнена пустош.

Отец Лапрадо започна да вика на испански:

— Всемогъщият Бог те отлъчва! Всемогъщият Бог и Светият Дух ще те върнат обратно в пъкъла.

Той продължи да върви напред и Рик направи две крачки след него, но всички чифтове очи на чудовището се фокусираха върху Лапрадо и то енергично тръгна напред като черен, дишащ локомотив. Свещеникът вдигна жезъла в безумно предизвикателство.

— Заповядвам ти, в името на Бога, да се върнеш обратно в пъкъла! — извика той. Рик посегна да го хване за сакото. — Заповядвам ти! Заповядвам…

Чу се предсмъртен писък. Нещо изплющя само на сантиметри пред Рик и създаденото въздушно течение изсвистя край ушите му. Цялата му ръка се обля в кръв, а отец Лапрадо изведнъж изчезна. Просто изчезна.

141