Стингър - Страница 143

143

Коди чу стъпки — два ботуша, единият тропаше, другият се тътрузеше.

Видя, че над тях, откъм страната на Бордъртаун, надвисна някаква тъмна сянка. Струйки бензин се стичаха от смачкания мотоциклет и горяха върху моста, но фигурата продължаваше да върви и през огъня. Беше прегърбена, имаше опашка с шипове и като дойде по-наблизо, Коди видя иглите в злобно ухилената уста.

Половината от главата на Съни Крауфийлд беше хлътнала навътре. Нещо подобно на гной бе изтекло през празната очна ябълка и на бузата имаше ален отпечатък от мотоциклетна гума. Тялото се тресеше и провлачваше единия крак. Съни прекоси огнените потоци и краищата на джинсите му запушиха и се подпалиха. Злобната усмивка не слизаше от лицето му.

Коди се приведе над Миранда. Потърси бухалката си с пирони, но тя беше изчезнала. Стъпките секнаха. Силуетът на прегърбеното тяло с бодливата опашка се очертаваше на светлината от пламналия мотоциклет. Коди понечи да се надигне. Свършено беше с него, това му бе съвсем ясно, но може би щеше да успее да забие пръсти в единственото му око и да го изтръгне. Остра болка го прониза в ребрата. Дъхът му секна и хъхрейки, той се строполи на една страна.

Стингър стигна до Миранда. Надвеси се над нея и се втренчи. Посегна с метални нокти към лицето й.

Коди нямаше сили и не можеше да измисли как да действа. Очите му се напълниха със сълзи. Знаеше, че онова всеки момент ще смачка главата на Миранда и че има само един начин да я спаси. Думите се отрониха от устата му, преди да има време да размисли:

— Знам, кого търсиш.

Онова извърна глава, но ръката остана върху лицето ни Миранда. Тя изстена, но добре поне, че все още беше в безсъзнание. Стингър сграбчи косата й с другата си ръка.

— Приемникът? — В гърлото му хъхреше някаква течност — Къде е тя?

— Аз… не мога… — Коди усети, че ще припадне. Не искаше да каже и сълзите пареха в очите му, но видя как пръстите се стегнаха върху лицето на Миранда.

— Ще ми кажеш, иначе ще откъсна главата на тази хлебарка.

Проснат на земята между двете къщи на Първа улица, Рик се напрегна и започна да пълзи. Чудовището не можеше да провре тяло, нито пък да го достигне с някой от крайниците си. Чу се трясък като при земетръс. Разхвърчаха се дъски и той разбра, че онова правеше къщите на трески с опашката си. Изправи се с мъка и закуцука на здравия си крак. Плочи от покривите и цели греди хвърчаха наоколо като снаряди. Пред него се изправяше висока до гърди телена мрежа, а от другата страна беше дерето на реката. Видя пожара на моста, но нямаше време да се замисли какво гори. Покатери се през оградата, плъзна се по червената пръст на брега и се озова в калната и плитка вода. Откъм Бордъртаун се чуваше как къщите трещят и се разпадат. След още две минути чудовището щеше да си проправи път и да връхлети към реката. Рик се надигна и пренебрегвайки болката в подутия си глезен, започна да се катери по отсрещния бряг, където се виждаха задните дворове на сградите по Коубър Роуд.

На моста, едва на петдесет метра от Рик, Коди Локет разбра, че неговият късмет — а вероятно и този на Дофин — беше проигран. Стингър щеше да разруши града и всичко в него, започвайки с Миранда. Но Крепостта беше защитена от Стингър не само защото основите й бяха на здрава скала и имаше блиндирани прозорци, а заради електрическата светлина. Даже и да знаеше къде е Дофин, нямаше как да я достигне. Коди седна и се усмихна мрачно.

— Тя е там, горе — каза той и посочи към светлото петно. Видя, че сянка на ужас премина по обезобразеното лице. — Светличко е, нали? По-добре си вземи слънчевите очила, гаднярче.

Стингър пусна Миранда. Стисна с две ръце гърлото на Коди, а опашката му се извиси над главата на момчето.

— Няма да ми трябват слънчеви очила — изхъхри той и долепи лице до неговото. — Ще си изкарам печалбата, като взема някоя и друга жива хлебарка на едно малко пътешествие. Всеки момент ще открия капсулата й. Ако не иска да дойде с мен, няма нищо, нека си изгние в тази дупка. ЯСНО?

Коди не отговори. Дъхът на онова вонеше на изгоряла пластмаса. После то го пусна, хвана го с една ръка през кръста и го повдигна във въздуха като перце. Болката в гръдния му кош беше толкова ужасна, че Коди се обля в студена пот. Стингър повдигна Миранда с другата си ръка. Коди опита да се освободи, но болката и усилието му дойдоха твърде много и той изпадна в несвяст.

Стингър хвана двете тела под мишници и продължи по моста към Пъкъл, влачейки повредения си крак. После влезе в една небесносиня къща близо до кръстовището на Рипъблика Роуд и Коубър Роуд. Всекидневната нямаше под и Стингър скочи с товара си в тъмната бездна.

50. Високата позиция

В „Дамгосващо желязо“ Ед Ванс и Селесте Престън пиеха вече трета бутилка бира и чакаха свършека на света, когато чуха свистене на гуми и шум от коли, които завиваха по „Травис“. През последните петнайсет минути подът в заведението се бе разтрисал няколко пъти, а една купчина чинии в кухнята бе паднала с такъв трясък, че без малко да изкара акъла на Сю Мълинакс. Старците, които седяха в дъното, бяха побягнали, но Ванс не се помръдна от мястото си, защото знаеше, че няма къде да избяга.

Сега обаче му се стори, че цяла колона от коли се отправя на север по „Травис“. Дори му се счу, че се блъскаха от време на време — толкова много бързаха. Ванс слезе от табуретката пред бара и излезе на улицата. Виждаше фаровете и задните светлини на всякакви превозни средства, които бучаха по „Селесте“ и завиваха по „Травис“. Някои заобикаляха през дворовете и вдигаха още повече прах в и без това задимения въздух. Приличаше на масово изселване, но къде, по дяволите, се бяха запътили? Едва различаваше мъжделивата светлина на Крепостта на ренегатите. Предположи, че тя привличаше всички тези коли, които фучаха с максимална скорост, сякаш самият дявол щеше всеки момент да захапе броните им.

143