Стингър - Страница 136

136

— Казах, че ще дойда с теб — каза му Коди. — Не съм казал, че ще влизам вътре.

— Muchas gracias. — Рик свали предпазителя, изкачи стъпалата и почука на вратата с дулото на пистолета. — Ей, Крауфийлд! Тук е Рик Джурадо!

Никой не дойде да отвори. Коди се огледа неспокойно. Пирамидата се издигаше от дясната му страна — забелязваше неясните й очертания, окъпани в бледа виолетова светлина.

— Съни, обади се! — извика Рик. Той почука с юмрук, но вратата изведнъж се отвори с трясък и увисна само на едната си панта. Рик отскочи назад, а Коди посегна към бейзболната бухалка.

— Май не си е вкъщи — каза Коди.

Рик надникна, но вътре не се виждаше нищо.

— Имаш ли огънче?

— Остави тая работа, човече! Крауфийлд е изчезнал!

— Имаш ли или не? — попита Рик и зачака.

Коди изсумтя, бръкна в джоба си и извади запалката и я подхвърли я на Рик. Той я щракна и прекрачи прага.

— Внимавай къде стъпваш! — предупреди го Коди. — Не ми се ще да те вадя с въже.

— Предната стая има под — каза Рик и влезе.

Вътре миришеше на гробища. На светлината от запалката Рик разбра на какво се дължеше това — по напуканите стени бяха окачени скелети на лешояди, броненосци, койоти и змии. Пристъпи в един коридор, където на тел висяха скелети на прилепи и бухали. Беше чул от Пекуин за „колекцията“ на Крауфийлд, но никога не я беше виждал и не съжаляваше за това. Приближи до една стая встрани от коридора и насочи запалката напред.

— По дяволите! — прошепна. По-голямата част от пода на стаята беше пропаднал в мрака.

Предпазливо пристъпи до ръба на строшените дъски и погледна надолу. Не видя дъно, но нещо проблесна на няколко педи от него, точно до перваза на дюшемето. Посегна да го вземе. Оказа се куршум с медна обвивка. Още десетина се търкаляха по пода от другата страна на дупката. Щом Крауфийлд имаше куршуми, сигурно имаше и оръжие някъде тук, помисли си Рик. Посегна и отвори шкафа пред себе си.

Запалката започна да пари в ръката му, но на светлината на пламъка й пред очите му се разкри още една от колекциите на Крауфийлд. Сред разни скелети и найлонови торби, пълни с подбрани кости, се виждаха две пушки, четири кутии с патрони, ръждясал четирийсет и пет милиметров пистолет, каса с празни кутии от кока-кола и две червени тенекии. Замириса му на бензин. Копелето има цял арсенал — каза си той. Имаше и други неща — един байонет, два ловджийски ножа, няколко остриета от онези, дето ги хвърлят каратистите, и брезент в защитна окраска. Рик го побутна настрана и видя под него малка дървена кутия. Клекна и прочете поизбелелия надпис с червени букви: ОПАСНО! СИЛНИ ЕКСПЛОЗИВИ! СОБСТВЕНОСТ НА МЕДОДОБИВНА КОМПАНИЯ „ПРЕСТЪН“.

Повдигна капака и светкавично отдръпна ръката, в която пържеше запалката.

Върху восъчна хартия вътре бяха наредени пет жълто-зелени пръчки, дълги към двайсет и пет сантиметра. Имаше пръчки динамит с различна дължина — от десет до трийсет сантиметра. Две от пръчките бяха сбръчкани като престояли на грил кренвирши и Рик предположи, че не са успели да се възпламенят от първия път. Не знаеше как бяха попаднали тук, но явно Съни Крауфийлд се беше готвил да води война — или срещу ренегатите, или срещу кроталите, за да поеме водачеството им. Погледна отново към кутиите от кока-кола и тенекиите с бензин. Лесно е да се направят запалителни бомбички — помисли си той. Още по-лесно е да подпалиш една-две къщи и да обвиниш ренегатите за това, да се започне война и да се използва цялата тази огнева мощ.

— Негодник! — каза Рик.

Той пусна капака на кутията и се изправи. Една найлонова торбичка падна и от нея се изсипаха кости от плъхове.

Отвън Коди усети как косата му настръхва и веднага разбра, че има някой зад гърба му. Погледна през рамо.

Съни Крауфийлд стоеше до бордюра. В черните му очи нямаше живот, лицето му бе влажно и бледо.

— Познавам те. — Думите прозвучаха като долнокачествен запис на бавни обороти на гласа на истинския Крауфийлд. — Ти ми причини болка, човече.

Фигурата пристъпи крачка напред и се ухили. Коди видя наредените вместо зъби игли.

— Искам да ти покажа нещо наистина хубаво. Ще ти хареса.

Ръката с метални нокти се протегна напред.

Коди ритна лоста за запалването. Моторът изхърка, даде аванс, но не запали.

Ръката се плъзна към него.

— Ей, ти, хайде! Нека ти покажа какво съм направил.

Коди направи нов опит да запали и ритна лоста с всичка сила. Този път успя и тъкмо когато пръстите понечиха да се забият в рамото му, той даде газ, насочи мотора по стълбите и влетя с него в къщата на Крауфийлд.

Фарът заслепи Рик, който в този момент излизаше от коридора. Той се залепи до стената и събори един скелет от койот на пода.

— Какво, по дяволите, правиш? — извика Рик на Коди, който спря тъкмо навреме.

— Качвай се! — изкрещя Коди. — Бързо!

— Да се качвам! Защо? — Помисли си, че Коди полудява и тогава някаква фигура изпълни рамката на вратата.

— Времето изтече — каза Стингър с възпроизведения глас на Крауфийлд.

Рик се прицели и стреля два пъти. Изстрелите бяха оглушителни. И двата куршума уцелиха съществото в гърдите и то изсумтя и залитна назад, но веднага се овладя и стремително прекрачи прага.

— Качвай се! — заповяда Коди и Рик се настани зад него.

Коди насочи мотора по коридора и форсира. Над главите им висяха окачени скелети на летящи същества. Хондата се озова в тясна кухня с мръсен жълт линолеум. Коди спря и завъртя кормилото наляво-надясно, търсейки изход.

— Къде е задната врата? — изкрещя, но и двамата виждаха, че такава няма. На единствения прозорец в кухнята бяха заковани дъски.

136