Стингър - Страница 134

134

— По-добре се махни от улицата, човече! — каза му Коди. Крауфийлд отново не отговори нищо. — Да не си оглушал или…

Някой го хвана за ръката. Той извика и се обърна.

На стъпалата стоеше Зарра Алхамбра.

— Какво правиш тук, Коди Локет? Да не си превъртял? — Рик го беше оставил да пази на вратата и той беше чул мотоциклета на Коди, както и че говореше на някого.

Коди дръпна ръката си.

— Дойдох да видя Джурадо. — Не уточни точно кого от фамилията. — Опитвах се да кажа на Крауфийлд да се скрие някъде. — Той махна с ръка към другата страна на улицата.

Зарра погледа нататък.

— Крауфийлд? Къде?

— ЕЙ там, човече! — каза Коди, но разбра, че пръстът му сочеше празно пространство, фигурата беше изчезнала. — Стоеше ей там, в онзи двор. — Огледа се надолу-нагоре по улицата, но Съни Крауфийлд беше потънал в димната мъгла. — Кълна се, че беше той! Искам да кажа… приличаше на него.

И на двамата им мина една и съща мисъл. Зарра отстъпи нагоре по стъпалата, въртейки опулено очи.

— Хайде — каза той и Коди бързо го последва в църквата.

Мястото гъмжеше от хора, седнали на редиците столове и на земята между тях. Отец Лапрадо и шестима-седмина доброволци се опитваха да ги успокояват, но хората изплашено бърбореха, бебетата ревяха и се вдигаше врява като в лудница. Коди прецени, че вътре в светилището има около двеста жители на Бордъртаун, но вероятно имаше и други в останалите части на църквата. Пред олтара беше наредена маса с пластмасови чашки и бутилки вода, сандвичи, понички и друга храна от кухнята на църквата. Дузини свещи хвърляха кафеникаво-жълта светлина, а някои хора бяха донесли керосинени лампи и фенерчета.

Коди не беше направил и четири крачки, когато някой опря длан в натъртените му гърди и го блъсна назад. Лен Редфедър, индианче от племето апахи, едро почти колкото Танка, изръмжа:

— Измитай се оттук! ВЕДНАГА!

Още някой застана до Коди и също го забута. Щом усетиха, че става нещо, още трима кротали си проправиха път към вратата на църквата. Следващият удар на Редфедър отпрати Коди на стената.

— Бой! Бой! — започна да крещи Пекуин и да подскача от възбуда.

— Ей! Не искам да създаваме неприятности тук! — запротестира Коди, но Редфедър продължи да го блъска в стената.

— Престанете! Няма да се биете тук!

Отец Лапрадо бързаше, доколкото му беше възможно, по пътеката между редовете, а Ксавиер Мендоза се изправи от мястото си между съпругата и чичо си и се опита да се притече на помощ на Коди.

Лица на кротали обградиха Коди отвсякъде. Те го дразнеха и крещяха подигравателно и злобно. Редфедър го сграбчи за фланелката и започна да я къса, но той замахна към лакътя на индианчето и отблъсна ръката му.

— Никакъв бой в църквата ми! — викаше свещеникът, но обръчът от кротали се затягаше около Коди и нито Лапрадо, нито Мендоза можеха да го пробият.

Редфедър отново го сграбчи за фланелката и Коди видя покрития с белези юмрук да се вдига пред него. Разбра, че онзи щеше да му изкара въздуха и се стегна, за да посрещне удара и да забие коляно в слабините на индианчето.

— СПРЕТЕ!

Не беше крясък, а най-авторитетна заповед. Юмрукът на Редфедър застина във въздуха и големите му черни очи се завъртяха наляво. Рик Джурадо избута Пекуин и Диего Монтана, втренчи се напрегнато в Коди и каза:

— Пуснете го.

Редфедър блъсна Коди по-силно, да му е за урок, и го пусна.

Рик застана точно пред него, така че да няма накъде да мърда.

— Ей, ти наистина прекали. Какво правиш тук?

Коди се опита да огледа светилището, но не можа да види Миранда сред хората, а и Рик се измести, за да му попречи да вижда.

— Мислех, че е редно да дойда и да ти благодаря, че ми спаси кожата. Не е противозаконно, нали?

— Окей. Благодарностите са приети. Сега изчезвай.

— Рик, той казва, че видял Съни Крауфийлд да стои отвън, оттатък улицата. — Зарра си проправи път до Рик. — Аз не съм го видял, но си помислих… нали разбираш… че може да не е вече Съни.

— Точно така — каза Коди. — Може да е от онези неща като Котешката царица. Беше точно срещу църквата, може би наблюдава мястото.

На Рик това не му хареса.

— Някой да е виждал Съни Крауфийлд? — попита той останалите.

— Да! — обади се Пекуин. — Видях го преди около час, човече. Каза, че си отива вкъщи.

Рик се замисли за миг. Крауфийлд живееше в една барака на края на Трета улица. Не беше сред любимците му, но беше кротал, а това го правеше също и брат. Всички други кротали бяха налице, с изключение на петимата, останали да лежат в клиниката. Камарото на Рик все още се намираше пред къщата му на Втора улица.

— Моторът ти отвън ли е? — попита той Коди.

— Да. Защо?

— Двамата ще идем до къщата на Крауфийлд да проверим нещата.

— В никакъв случай. Тъкмо си тръгвах. — Времето за забавления свърши и Коди се опита да тръгне към вратата, но кроталите му преградиха пътя отвсякъде.

— Дойде, за да покажеш колко си смел, нали? — попита го Рик. — А може би и по друга причина. — Беше видял как Коди върти глава и разбра кого търсеше. Миранда седеше с Палома в една редица столове на половината разстояние до олтара. — Длъжник си ми. Искам да ми се издължиш веднага.

Той извади заредения пистолет от колана си и завъртя барабана на една педя от лицето на Коди.

— Съгласен ли си, мъжкар?

Коди видя високомерното предизвикателство в очите на Рик и се усмихна мрачно.

— Имам ли избор?

— Отдръпнете се — каза Рик на останалите. — Оставете го да върви, ако иска.

134