Стингър - Страница 126

126

При следващото хвърляне въжето се плъзна по черепа на Суийтпи и се затегна в основата на шията му. После то се изпъна и започна да се изплъзва така бързо от ръцете на Бес, че дланите й пламнаха. Тайлър пусна пушката, мушна фенерчето между две греди и сграбчи въжето, но и двамата с Бес бяха съборени на земята и онова започна да ги влачи по осеяния с трески под. От Суийтпи се виждаше вече само главата.

Тайлър се опита да се изправи. Въжето беше омотано около ръцете му и раменните му стави изпукаха. Той заби ботуши в земята и се помъчи да се противопостави на тази сила, но пръстите му посиняха, а онова продължаваше да го тегли към мястото на коня. Там стърчеше само муцуната на Суийтпи, но пясъкът вече започваше да се стича и върху нея.

— Не! — изкрещя Тайлър и така се напрегна да удържи въжето, че пръстите му се разпраха като разцепени и обилно полети с кръв наденички. Пясъкът се вихреше в кръг, конят изчезна във водовъртежа му.

Но онази страхотна сила продължаваше да тегли въжето надолу. Бес хвана мъжа си за кръста и двамата отново се строполиха на пода.

— Пусни го! — изпищя тя и Тайлър разтвори окървавените си пръсти, но въжето се беше замотало около китките му.

Бес не се пускаше от мъжа си. В краката и ръцете й се забиваха трески. Тайлър се опитваше да разхлаби въжето и тъкмо когато бяха стигнали дървената преграда около мястото на Суийтпи, той усети, че въжето се отпусна.

Остана да лежи по корем. По лицето му се стичаха сълзи от болка. Бес се претърколи на една страна, пъшкайки тихо.

Той седна и си наложи, въпреки ужасните болки, да стисне въжето и да започне да го издърпва от дълбините.

— Бес, донеси фенерчето — каза й той и тя мълчаливо отиде да го вземе.

Въжето излизаше педя след педя. Бес донесе фенерчето, но лъчът беше отслабнал. Явно се нуждаеше от нова батерия. Тя го насочи към празното място на коня.

Тайлър се приближи, без да спира да тегли въжето. То беше мокро и блестеше на слабата светлина. Всичко му се струваше сън. Това не можеше да е истина. След минута-две Бес щеше да извика, че закуската е на масата и той щеше да се събуди. Потъна до колене в пясъка до разбитите дъски, но продължаваше да тегли и да гледа как въжето излиза с леко плъзгане.

Най-сетне другият му край се появи. Тайлър го вдигна. По въжето се стече гъста сива слуз.

— Прилича на… сякаш е отрязано с трион — каза той.

Пясъкът светкавично се завихри и някаква сянка изскочи така бързо, че Тайлър не успя да реагира.

Срещу него се раззинаха някакви челюсти и сребристосини игли щракнаха върху гърлото му.

Плоската змийска глава започна да се мята злобно насам-натам. Иглените зъби разкъсваха тъкани и артерии. Устата на Тайлър се напълни с кръв. Осъзна, че въжето не беше отрязано, а прегризано.

Това беше последната му мисъл, защото със следващото свирепо замахване съществото му счупи врата. То продължи да се мята и главата на Тайлър, с изхвръкналите от орбитите и невиждащи очи, започна да се откъсва от гръбначния му стълб.

Бес изпищя и запуши с ръце устата си. Фенерчето падна на земята. Беше видяла какво бе онова нещо — доберман, излязъл сякаш от нечий кошмар. Вместо с козина, беше покрит с кожести люспи, под които мърдаха и се издуваха сивите му мускули.

Кехлибарените му очи я забелязаха. Чудовището тръсна силно и за последен път врата на Тайлър, разтегли невероятно широко, сякаш беше питон, челюстите си и захвърли мъртвия човек настрана.

Бес започна да отстъпва, спъна се и падна на опашната си кост. Онова издраска над дъсчената преграда, която отделяше мястото на Суийтпи, скочи на пода и се спусна към нея. Кръвта на Тайлър капеше от устата му и оставяше следи по пода.

Беше се спънала в уинчестъра, който сега лежеше под краката й. Тя грабна пушката и започна да стреля по приближаващата се сянка. Един куршум издълба бразда по черепа му, и втори се заби в плешката, трети в ребрата. Но в следващия миг то се хвърли върху нея и пълната с игли паст щракна върху лицето й.

Бес продължи да се бори. Пръстът й натискаше спусъка на уинчестъра и изпращаше куршуми в стените, докато другият й юмрук блъскаше върху люспестата кожа на чудовището. Беше тексаска и не се предаваше лесно.

Изходът от борбата настъпи след около пет секунди. Черепът на Бес изпука като счупена делва и зъбите-игли се забиха в мозъка й.

Сеното подгизна от кръв. Чудовището пусна пихтиестата маса и се нахвърли върху фенерчето. Направи го на парчета със зъбите и металните си нокти. После клекна на земята и започна жадно да се ослушва за други човешки звуци наблизо. Не долови никакви и изръмжа глухо, вероятно от разочарование. Отиде пак до мястото на Суийтпи и започна да дълбае в пясъка. Предните и задните крака се движеха светкавично бързо и синхронизирано. Само след миг се беше зарило в земята и пясъкът се плъзна отгоре му, тих като шепот.

44. Вътрешното око

— Не се страхувайте — каза Дофин, — запечатайте визьорите си за външния свят.

— А? — попита Том.

— Затворете очи.

Той я послуша, но веднага ги отвори отново.

— Това… ще боли ли?

— Само мен, защото ще видя дома си.

— Какво ще правиш? — Ръката на Джеси беше стегната и готова веднага да се дръпне.

— Ще ви заведа на екскурзия назад, през вътрешното ми око. Искам да отговоря на въпроса ви защо съм обявена за престъпник. Тези неща не могат да се изкажат, те трябва се преживеят.

— Ау! — Гнуси пристъпи напред. — Не може ли… аз… иска ми се да дойда с вас.

— Съжалявам — каза Дофин. — Има място само за двама. — Забеляза, че Гнуси се натъжи. — Може би някой друг път. Затворете очи — повтори тя на Том и Джеси.

126