Стингър - Страница 71

— Добре. Но какво ще кажете за ТОВА? — Главата на Дженингс се наклони към черната люспеста пирамида. — Не знам как се чувствате вие, господа, но специално този посетител малко ме изнервя.

— Да — съгласи се Ванс. — Откъде да знаем, че Дофин не го е повикала да й помогне да ни завладеят?

Полковник Роудс внимателно преценяваше думите си. Едва ли щеше да ги успокои, като им кажеше, че Дофин беше ужасена от появата на тази пирамида, но нямаше смисъл да крие истината.

— Няма доказателство, че тя го е повикала, но сигурно знае какво е. Точно преди да се приземи, тя непрекъснато повтаряше нещо: „Стингър“.

Последва тишина. Всеки премисляше какво би могло да бъде значението на думата.

— Може да е името на планетата, от която идва — предположи Ванс. — Може би изглежда като голяма стара оса под тази кожа.

— Както вече казах — настойчиво продължаваше Роудс, — тя току-що научи английски. Очевидно думата СТИНГЪР е в резултат на нещо видяно. — Той си спомни картинката на скорпиона на дъската в стаята на Стиви. — Не знам какво значение е придала на думата.

— Много неща не знаете, млади човече — каза отец Лапрадо с вяла усмивка.

— Да, сър, но работя по въпроса. Щом намерим Дофин, вероятно ще можем да изясним някои от въпросите. — Погледна бързо часовника си — беше десет и двайсет и три. Пирамидата се бе приземила преди малко повече от половин час. — А сега да поговорим за спирането на тока. Всички сте видели облаците дим, събрани на върха под купола на решетката. Намираме се в някакво силово поле, което се генерира от вътрешността на пирамидата. Освен че то задържа дима от излизане, на него се дължи прекъсването на тока и телефонните линии. Решетката е твърда, въпреки че на вид е прозрачна. Прилича на голям стъклен похлупак. Нищо не може да излезе, нито пък да влезе под него. — Беше се опитал да осъществи радиовръзка с батерийното радио на шерифа, но чу само пукота от отразяването на радиовълните.

— Силово поле — повтори Дженингс. — Колко надалеч се простира?

— Ще се издигнем с хеликоптера и ще разберем. Предполагам, че се ограничава само около Пъкъл и Бордъртаун най-много на петнайсет километра. Не трябва да се опасяваме от недостиг на въздух. — Надявам се да се окажа прав, мислеше си. — Но димът от тези пожари няма откъде да излезе. — Черният дим от горящите купчини гуми не само се сгъстяваше под купола на решетката, но беше започнал вече да замъглява и улиците. Въздухът бе напоен с миризма на изгоряло.

Ърли изсумтя и за последен път всмукна дълбоко от тънката си пура. После изпусна дима и я стъпка на пода.

— Ще дам своя принос в опазването на въздуха от замърсяване — изръмжа той.

— Правилно. Благодаря.

— Един момент. — Отец Ортега — строен сериозен мъж с леко посивяла над слепоочията коса, се изправи до Лапрадо. — Казвате, че това силово поле не позволява влизането и излизането от него, si? Не е ли ясно, че то има специално предназначение?

— Да — каза Ванс. — Да ни държи в клетка, докато ни похитят.

— Не — продължи свещеникът, — не НАС трябва да държи в клетка, а Дофин.

Роудс погледна към Том и Джеси. Всички те вече бяха стигнали до това заключение. Ако черната пирамида — или онова, което беше вътре в нея — беше дошло за Дофин, тя очевидно не искаше да бъде отведена. Обърна се отново към Ортега, като старателно си налагаше маска на спокойствие.

— И това ще можем да разберем единствено от нея. А ние трябва да поговорим за овладяването на населението. Съмнявам се дали някой ще може да спи спокойно тази нощ. Мисля, че ще е най-добре хората да знаят, че има места, където биха могли да се събират и където ще има светлина и храна. Някакви предложения?

— Гимнастическият салон на гимназията може да свърши работа — предложи Брет. — Достатъчно голям е.

— Хората ще искат да са по-близо до домовете си — каза Дженингс. — Какво ще кажете за църквите? Вече имаме цял тон свещи и мисля, че можем да вземем няколко керосинени лампи от железарския магазин.

— Si. — Лапрадо кимна в знак на съгласие. — Можем да раздаваме храна от хлебарницата и бакалията.

— Няма да е лошо да има и една-две кани кафе от „Дамгосващо желязо“ — обади се Ванс.

— Добре. Следващият въпрос е как да приберем хората от улиците? — Роудс погледна очаквателно към Лапрадо и Дженингс.

Лапрадо каза:

— Горе в камбанарията имаме камбани. Ако не са се откъснали, можем да започнем да ги бием.

— За нас е проблем, защото камбаните ни са електронни. Махнаха истинските преди четири години. Мисля, че мога да намеря неколцина доброволци, които да минават от къща на къща и да уведомяват хората, че църквата е отворена.

— Тогава вие двамата и кметът се заемете с това, както и с храната. Съмнявам се, че можем да махнем всички от улиците, но колкото повече хора са в къщите си, толкова по-спокоен ще бъда.

— Доминго, ще ме изпратиш ли, моля те? — Лапрадо се изправи с помощта на Ортега. — Ще накарам да бият камбаните и ще помоля някои от дамите да започнат да събират храна. — Той се дотътри до вратата и там се спря. — Полковник Роудс, ако някой ме попита какво става, имате ли нещо против да използвам вашето обяснение?

— И какво е то?

— Не знам — отвърна старият свещеник със зловещо подсмихване и позволи на Мендоза да му отвори вратата.

— Не отивай твърде далеч, отче — каза Ърли. — Може много скоро да ми потрябваш. И ти също, Хейл. Четирима от работниците на Кейд няма да издържат до сутринта и ми се струва, че пожарникарите ще извадят още тела, когато всичко изстине достатъчно.