Стингър - Страница 44

14. Желанието на Дофин

— Как така се е променила? Какво искате да кажете? — премигваше слисано Том. Погледна Джеси, която стоеше, облегната на рамката на вратата, кръстосала ръце и обхванала в шепи лактите си. Беше се втренчила в пода. Мътният й поглед блуждаеше. Вниманието й беше изолирало външния свят. — Джеси, за какво говори той?

— Нямам предвид, че дъщеря ви се е променила физически.

Мат Роудс се опитваше да говори спокойно, за да не предизвиква излишна тревога, но не беше сигурен дали се справя добре. Самият той се чувстваше така, сякаш червата му бяха оплетени на кълбо с много възли. Беше придърпал стола си точно срещу Том, само на около метър и половина-два от канапето, на което седеше той. Рей, не по-малко шокиран от баща си от факта, че се прибира вкъщи от училище и намира двама офицери от авиацията, седеше от лявата му страна. Слънчевата светлина шареше бели ленти по стените на всекидневната.

— Физически си е същата — наблегна Роудс. — Само че… ами… има някаква промяна в разсъдъка.

— Промяна в разсъдъка — повтори с усилие Том.

— Обектът, който пресече пътя на съпругата ви тази сутрин, би могъл да идва от където и да било в космоса. Всичко, което знаем за него, е, че е навлязъл в атмосферата, запалил се е и е катастрофирал. Сега другото нещо, което е излязло от него — черната сфера, трябва да бъде намерено. Двамата с капитан Гънистън проверихме щателно къщата, претърсихме всяко местенце, където предполагаме, че дъщеря ви е могла да достигне, но когато дойдохме тук, тя можеше само да пълзи, и то с неимоверни усилия, затова не можем да разберем какво е направила с него. Но то със сигурност е било у дъщеря ви, когато госпожа Хамънд позвънила тук в десет и трийсет.

Том затвори очи, защото стаята започна да се върти. Когато ги отвори, полковникът беше все още там.

— Тази черна сфера… какво представлява?

— И това не знаем. Както казах, дъщеря ви, изглежда, е чувала нещо от нея, което никой друг не е — пеене, така го обяснила. Би могло да бъде лъч от аура, настроен по някакъв начин към вълните на мозъка й или нещо подобно, но както казах, не знаем нищо. Обаче и двамата с капитан Гънистън сме на мнение, че… — Той спря, за да обмисли как да го каже. Нямаше друг начин, освен да говори направо. — И двамата смятаме, че е имало трансформация.

Том ги гледаше втренчено.

— Трансформация на интелекта. Вашата дъщеря… не е тази, която изглежда, че е. Все още на вид е като малко момиченце, но всъщност не е. Независимо какво точно е съществото във вашия кабинет, господин Хамънд, то не е от човешката раса.

— О-о — въздъхна тихо Том, сякаш някой му беше изкарал въздуха.

— Мислим, че трансформацията е причинена от черната сфера. Защо се е случило това или как — не знаем. Натъкваме се на неща, които са доста странни — което май е мотото на годината, а? — Той се усмихна напрегнато. Изражението на Том остана все така безизразно. — Аз не просто така съм тук. Когато обектът започнал да пада, а проследяващият компютър потвърдил, че това не е метеор или повреден сателит, ме повикаха на извънредно дежурство. Работя повече от шест години по проекта „Синя книга“, като разследвам наблюдения на НЛО, говоря със свидетели, посещавам обекти из цялата страна. С една дума имам опит с явленията, свързани с НЛО.

Том свали очилата си и започна да бърше стъклата с ризата си. Сякаш за него в този момент беше най-важно те да са безупречно чисти. Джеси все още беше вглъбена в себе си, но Рей изведнъж наруши унеса си и каза:

— Искате да кажете… виждали сте истинска летяща чиния? От друга планета?

— Да — отговори Роудс без колебание. Този инцидент щеше да отвори нова глава в „Синята книга“, затова реши, че може да каже истината. — Деветдесет процента от обажданията в действителност се отнасят за метеорни частици, кълбовидни мълнии, шеги и неща от тоя род. Но десетте процента са нещо съвсем различно. Едно ИТС — извънземно транспортно средство — катастрофира в щата Върмънт преди три години. Останаха парчета метал и части от чуждоземни тела. Друго някакво падна в Джорджия миналото лято, но беше съвсем различен модел, а и пилотът също представляваше различна форма на живот от тази при инцидента във Върмънт. — Разкривам държавни тайни пред хлапе с оранжеви връхчета на пънкарската си прическа! — усети се той. Но Рей го гледаше прехласнато, докато Том все още беше изключил и продължаваше да търка очилата си. — И така, след като разгледахме всички сведения за наблюдавани ИТС с различни форми, стигнахме до заключението, че Земята е почти на, ами на нещо като супермагистрала в космоса. Коридор от единия край на галактиката до другия може би. Някои от ИТС-тата, също като нашите коли, се развалят, всмукват се от земната атмосфера и катастрофират.

— Ау! — прошепна Рей с разширени от любопитство очи.

Роудс знаеше, че за разкриване на тази информация без позволение би могъл да получи доживотна присъда, но обстоятелствата изискваха обяснение, а и без това вече никой не вярваше на тези истории, докато лично не преживееше някаква среща с НЛО. Той отново се обърна към Том.

— Екипът ми почиства мястото на катастрофата. Ще бъдем готови за тръгване около полунощ. И… ще се наложи да взема съществото с мен.

— Тя е моя дъщеря. — Гласът на Джеси беше немощен, но постепенно набираше сила. — Тя не е СЪЩЕСТВО.

Роудс въздъхна — вече няколко пъти повтаряха все това.

— Нямаме друг избор, освен да вземем съществото до Уеб, а оттам да го прехвърлим в някоя изследователска лаборатория във Вирджиния. Няма начин да оставим такова нещо да се движи на свобода. Не знаем какви са намеренията му, нито каквото и да било относно биологията, химичните му процеси или…