Стингър - Страница 163

163

Рик измъкна ножа и замахна към другото око. Съществото дръпна рязко главата си на една страна и острието разкъса бузата му. Кучето на гърдите му отвори широко уста, изпусна капсулата на пода и направи опит да захапе Рик. Успя да докопа само ризата му и я разкъса. Рик стискаше мятащата се ръка на двойника с мрачна решителност и продължаваше да ръга с ножа лицето му, режейки фалшивата плът.

Том се хвърли напред и сключи ръце около кучешката шия. Тя беше страхотно силна. Главата се обърна към Том и челюстите й щракнаха точно пред лицето му. Той продължи да държи кучето за шията даже когато то изкара късите си крака навън и с двата си закривени нокътя одра ръката му.

Тримата се олюляваха, борейки се. Дофин видя как капсулата й отскочи два пъти от пода и се затъркаля към Стингър. Тя побягна след нея, прескачайки жиците, които предаваха кодираните съобщения от Стингър към машините, произвеждащи двойници. Накрая скочи и успя да я хване.

Стингър се снишаваше от командния пулт. С единия чифт очи следеше биещите се, но другият беше насочен към Дофин. Вътре в тялото му започнаха да проблясват електрически искри и той тръгна с вълнообразни движения към нея. Свистеше като парна машина, която набира скорост.

Опашката на двойника се издигна над главата на Рик, готова да се стовари отгоре му.

Коди излетя от укритието си и се хвърли напред. Протегна се и хвана опашката точно под топката с шипове. Тя го повдигна мощно от пода, но тежестта му все пак я спря. Двойникът изрева от гняв и се опита да се отърси от Коди.

Другите видяха как Коди се вкопчи в опашката, но нямаше време да разберат откъде изскочи. Всичко ставаше светкавично бързо. Ръката на двойника мяташе Рик на всички страни, докато той продължаваше да забива ножа си чак до металния череп. Ръката на Том беше обляна в кръв и ужасна болка пулсираше през цялото му тяло. Можеше да удържи главата на кучето още само няколко секунди.

Джеси притича до Дофин. Вдигна я и я прегърна закрилнически, както би направила всяка майка с детето си. Стингър се приближаваше към тях с нарастваща скорост.

Някой избута Джеси настрана. Кърт Локет пристъпи напред и поднесе горящата запалка към фитила на едната от динамитните шашки, които беше скрил под мишниците си. Лицето му беше пребледняло, виждаше се как пулсират вените на слепоочията му. Той гледаше как смъртта се приближава към него, краката му трепереха, но стоеше изправен, с лице към атакуващия звяр, като държеше в ръка динамитната пръчка с пращящия фитил.

Хвърли я. Тя падна малко пред чудовището и то премина върху нея като валяк.

Не последва взрив, фитилът е загаснал — помисли си Кърт.

— Връщай се! — извика той на Джеси.

Думите му бяха заглушени от глух бумтеж, нещо като изстрел на пушка в купчина мокри възглавници. Стингър потрепера и опашката му удари в стената. В същия момент устата върху насеченото лице на Мак Кейд се изкриви в болезнена гримаса, а кучето зави. Божият гняв се тресна в устата на двойника и отвътре се посипаха изпочупени игли.

Но Стингър продължаваше да идва към тях, като влачеше слуз и червата си зад себе си. Кърт отстъпи, като същевременно изкара последната пръчка динамит. Джеси продължаваше да държи Дофин в прегръдките си, но също отстъпи. Кърт щракна запалката и с треперещи ръце приближи пламъка й към фитила.

— Дръж я! Дръж я! — викаше Джеси, но ръцете на Том бяха целите в рани и кучешката глава се отскубна от него. Рик се сниши, за да избегне челюстите й и двойникът успя да го хвърли настрана, след което закрачи към Кърт, с Коди, увиснал на опашката му. Фитилът на шашката вече димеше и Кърт вдигна ръка, готов да я хвърли.

— Тате! — изкрещя Коди. — Пази се!

Кърт се извърна. Двойникът вече се бе надвесил над него, от лицето му висяха парцали и единственото му око проблясваше в дива ярост.

Ръката с ноктите-триони замахна ожесточено и във въздуха се разхвърчаха парчета от червената каубойска риза на Кърт и от плътта му. Рукнаха потоци кръв. Фитилът на шашката се запали с ярък пламък, но Кърт я изпусна и динамитът се търколи на земята. Двойникът продължаваше да раздира оголената гръд на Кърт, който се опитваше да се защити. Кръв изпълни дробовете му и рукна от устата му.

Обезумял, Коди дръпна с неимоверни усилия чудовището назад от баща си, преодолял ужасната болка в ребрата. Кърт се строполи на земята. Двойникът мяташе яростно тялото на Коди, но той се беше хванал здраво за опашката му.

Стингър се извиси над тях. Вълнообразните движения на тялото му отваряха още по-широко обгорялата рана от долната му страна.

Дофин се отскубна от ръцете на Джеси. Падна на земята, стана отново и се затича към динамита. Единият чифт очи на Стингър се извиха рязко към нея и почти едновременно двойникът се извърна от Кърт Локет и се втурна към нея. Не — с ужас си помисли Коди, — не мога да му позволя да докопа Дофин! Той запъна крака в пода, стиснал зъби и с насълзени от болка очи. Двойникът не можа да се прицели добре и ръката с металните нокти изплющя покрай главата на Дофин.

Стингър започна да се изправя пред нея, но Дофин не отстъпи. Тя си спомни онзи играч в математическата игра, която наричаха бейзбол. Представи си как ръката му се отмята назад, след това бързо се мята напред в някакво общо, чудодейно движение на мускули, кости и сухожилия. Дофин отметна своята ръка по подобие на този играч и след мигновено изчисляване на ъгъл и скорост, хвърли пращящата пръчка динамит. Тя прехвърча четирите метра между нея и Стингър и падна в раната в мекия му корем, точно където се беше целила. Дофин коленичи, а ръката на двойника профуча отново над главата й. Мина само секунда, която се стори на Дофин вечност.

163