Стингър - Страница 117

117

— И беше… и не беше — отвърна тя. — Беше създадено и ръководено от Стингър, но самият Стингър остава под земята.

— Искаш да кажеш, че Стингър е построил онова нещо и е направил да изглежда като госпожа Стеленберг? — попита Коди.

— Да. Това, което видяхте, беше жив механизъм. Стингър ще конструира необходимото.

— Необходимо за какво? — Рик щракна предпазителя на трийсет и осем калибровия пистолет и го мушна в колана си.

— За да ме открие — каза Дофин. — Стингър ще използва всички налични суровини за своите творения. Той копае под улиците, появява се в къщите и събира суровини.

— Човешки тела — каза Рик.

— Правилно. Когато заграби необходимите суровини, Стингър изпраща чрез органични влакна сензорни сигнали към машините, с които е свързан и които се намират на междузвездното летателно тяло. — Тя махна с ръка към пирамидата. — Машините са построени от господарите на Стингър, те превеждат сигналите във физическа реалност.

От празните им погледи Дофин разбра, че не я разбират, затова отново прегледа мислено страниците на енциклопедия „Британика“.

— Като игра на бейзбол по телевизията — каза тя. — Картините се разпадат на части при самия източник и се сглобяват отново, щом пристигнат по предназначение. Само че в този случай Стингър може да избира как да комбинира сигналите, за да създаде същества, които са по-силни и по-бързи от оригиналите.

— А-ха — каза Коди, който започна да проумява нещата. — И по-грозни също.

— Тези творения се захранват с жизнената сила на Стингър — продължи Дофин. — Накратко казано, те са самият Стингър, защото мислят със същия ум. Като стотици телевизионни екрана, поставени в стотици различни стаи и настроени да предават един и същи бейзболен мач. Стингър физически остава под земята, но тези негови създания позволяват на зрението и ума му да бъдат на много места едновременно.

— Не спомена защо те преследва — подкани я да сподели причината Коди.

— Избягах от един свят-затвор. Влязох в тялото на един от пазачите и откраднах кораба за отпадъци. Това се произвежда там. Господарите на Стингър искат да ме върнат на… — отново срещна трудност при превода — „Скала седем“ — беше най-доброто, което измисли.

— Звучи като радиостанция — каза Рик.

— „Скала седем“ е приблизителен превод. Там нищо не може да живее извън затвора. — По устните й пробягна мрачна усмивка и детските очи изведнъж придобиха старческо изражение. — Това е едно гъмжило от убийци, заразени, крадци, пирати и дори престъпници като мен.

Коди не беше сигурен дали иска да знае, но трябваше да попита:

— Какво престъпление си извършила?

— Пеех. Господарите на Стингър провъзгласиха това за противозаконно на моя свят.

— ПЕЕЛА си! Това ли е всичко? Какво лошо има в това?

— Беше заради самата песен. — Сега очите на Дофин блестяха студено. — Песента предизвикваше разрушение. Беше стара, почти забравена песен. Но аз я знаех и трябваше да я пея. Ако не го направех, целият ми народ щеше да измре.

Очите й се присвиха и лицевите й мускули се стегнаха. За миг на Коди и Рик се стори, че виждат друго лице зад това на Стиви Хамънд. То беше жилаво и неотстъпчиво и така напрегнато, че чак ги плашеше. Беше лице на воин, а не на дете.

— Ще се върна у дома — тихо се закле тя. — Не съм спасител и никога не съм искала да бъда. Но ще се върна у дома или ще умра, правейки опити да се завърна. Никога отново няма да ме затворят на „Скала седем“. НИКОГА.

Усети, че бавно я облъхва студена вълна и се обърна към пирамидата. Коди и Рик също я почувстваха, но за тях тя беше само полъх хладен въздух. Сърцето й ускорено заби, защото знаеше много добре какво бе това и какво точно търсеше.

— Всичко свършва тук — каза Дофин. — Точно тук. Бягала съм още два пъти от „Скала седем“. И двата пъти изпращаха стингъри след мен и ме връщаха. Оставяха ме жива, защото искаха да ме „изследват“. — Тя се засмя с горчивина и известен гняв. — Само унижения — игла, за да наблюдават движението на вътрешностите ти, химикали, които да деформират сънищата ти. Нищо лично няма, нищо свято. Животът ти се измерва в реакции на болка, замръзване или горене. — Ръцете й се свиха в юмруци. — Гаврят се с теб, докато започнеш да пищиш. И през цялото време на „изследването“ знаеш, че в това време бъркат право в сърцето на твоя свят.

Гласът й секна. В продължение на няколко минути тя трепереше и не можеше да говори. После продължи:

— Когато приключат, ще потърсят нови светове за опустошение. Земята може да се окаже един от тях. — Тя погледна последователно Коди и Рик и през мъглата и дима отново впери поглед към кораба на Стингър. — Всичко свършва тук — с моята смърт или тази на Стингър.

— Какво имаш предвид, като казваш „Земята може да се окаже един от тях“? — попита Коди.

Тя си пое дълбоко въздух. Трябваше да каже на човешките същества онова, което знаеше.

— Стингър е ловец не само на избягали престъпници, за които е обявена награда. Той ловува и планети, също за награда. Когато се върне на „Скала седем“, ще предаде подробно описание на жителите на тази планета, техническото й равнище и отбранителните й системи. В зависимост от описанието, Земята може да бъде прибавена към списъка от планети, подходящи за инвазия от страна на — имаше проблем с превода — Юмруците. Господарите на Стингър. Мисля, че няма да мине много време и ще изпратят първата флотилия.

— Божичко! — каза Коди. — Какво ли толкова имаме, което биха могли да искат?

— Живот — беше прямият отговор. — Юмруците ненавиждат всяка форма на живот, различна от тяхната. Не могат да търпят друга форма на живот да процъфтява някъде без тяхно позволение. Ще дойдат тук, ще вземат затворници за изследване, ще съберат разни минерали, които привлекат вниманието им, и после ще въведат вируса на някоя болест в екосистемата или ще проведат масови екзекуции. Това е върховно удоволствие и смисъл на живота им.

117