Стингър - Страница 109

109

Главата на момичето се завъртя бавно да огледа разрушението. Ръката й не беше наранена и тя дори не се задъхваше като се обърна към тях:

— Сега хубавичко шъ си поговорим.

Бърл Кийн изквича като ударено куче и се запрепъва на четири крака към вратата, но беше твърде бавен. Момичето скочи напред и го настигна тъкмо като посягаше към бравата. Хвана го за китката и рязко я завъртя. Костите изпукаха и нащърбените им краища пробиха плътта на лакътя му. Бърл изпищя, все още мятайки се да достигне вратата, но то дръпна силно счупената му ръка и му нанесе удар през лицето с ръба на свободната си длан. Носът на Бърл се пръсна и зъбите отидоха в гърлото му. Той се строполи на колене, а кръвта бликна по обезобразеното му лице.

Джек се пресегна до касата и извади двуцевката си. Докато момичето се обръщаше към него, той я зареди и я опря на рамо. Не знаеше какво чудовище има пред себе си, но нямаше намерение да го сполети участта на Бърл. Натисна спусъка.

Двуцевката изгърмя и ритна. Голяма колкото юмрук дупка се появи в корема на момичето, точно над линията на бикините. Откъм гърба му се разхвърчаха късчета плът и сива тъкан. То залитна и се простря върху стената. После се свлече надолу, оставяйки диря от сива слуз.

— Велики боже! — Кърт наруши тишината след гърмежа. — Ти я уби!

Хал Маккъчинс грабна една щека за билярд и побутна мърдащото в спазми тяло. Нещо като топка от преплетени червеи се гърчеше в раната на корема.

— Господи — задавено каза той. — Пръснал си…

Тя седна.

Преди Хал да успее да отскочи назад, момичето грабна щеката и я издърпа от ръцете му толкова светкавично, че дланите му пламнаха. Удари го с тежкия край през коленете и капачките му се раздробиха. Хал падна по лице.

Тя се изправи. От корема й се стичаше слуз. Устните й бяха разтеглени в злобна усмивка. Червената светлина на фенера се отразяваше в пълна с игли уста.

— Сички искате да поиграем, а? — попита хъхрещият глас. — Бива, бива.

Тя удари силно с тъпия край по главата на Хал Маккъчинс. Щеката се счупи на две, а черепът на Хал се пукна като пришка и мозъкът му лъсна на светлината. Краката му заритаха агонизиращо.

— Стреляй! — изкрещя Кърт, но пръстът на Джек вече натискаше спусъка. Улучено отстрани, съществото се завъртя и политна назад. Във въздуха тегнеше сива мъгла. Кърт изпищя пронизително, защото целите му ръце и риза бяха изпръскани с нещо лепкаво и влажно. Съществото падна на една маса, но се съвзе, преди да падне на пода. В раната му се виждаха ребра, направени от синкав метал, а от дупката стърчеше бодлива намотка от червени черва. Момичето се отправи към бара със счупеното парче щека в ръка.

Джек се мъчеше да сложи нови гилзи в затвора на пушката. Кърт изпълзя на четири крака и се скри под една маса, а Харлан и Пийт се бяха прилепили за стената като буболечки, размазани на предното автомобилно стъкло.

Джек зареди двуцевката и я вдигна да стреля. В това време съществото запрати щеката като копие. Острият й край проникна в гърлото на Джек и излезе от задната страна на шията му заедно с фонтан от кръв. Пръстът на Джек конвулсивно натисна спусъка. Изстрелът откъсна дясната страна от лицето на чудовището, обели сивата тъкан и червеното месо и оголи синята метална скула и челюст. Дясното й око се превъртя в орбитата си и остана с бялото навън. Джек се стисна за гърлото и задушавайки се, падна зад бара.

— Махай се! Махай се! — истерично крещеше Пийт, но Харлан грабна един стол и го запрати по съществото.

То не се впечатли особено, а се спусна към него и като стисна с две ръце шията му, го повдигна от пода. После изви главата му като на пиле и лицето на Харлан посиня още преди вратът му да изпука.

Пийт падна на колене и вдигна ръце за милост.

— Моля те… о, божичко, не ме убивай! — умоляваше той. — Моля те, не ме убивай!

Момичето хвърли Харлан Нъджънт настрана като торба с боклук и се втренчи в очите на Пийт. Усмихна се. От раната на лицето му течеше някаква течност. То стисна китките на Пийт, сложи крак на гърдите му и дръпна.

И двете ръце се откъснаха от ябълките. Тръпнещият труп се свлече, а устните на Пийт все още мърдаха, но се чу само шепот, изразяващ безкраен ужас.

Под масата Кърт усети вкус на кръв в устата си. Беше си прехапал езика, за да не изпищи, а сега чувстваше как някакъв мрак се спуска над него като дълбоко и примамливо течение. Гледаше как съществото вдигна откъснатите ръце на Пийт Грифин пред себе, сякаш изучаваше анатомията им. Пръстите на Пийт все още се свиваха и отпускаха, а кръвта шуртеше по дъските като пороен дъжд.

Аз съм следващият — помисли си Кърт. — Бог да ми е на помощ, аз съм следващият.

Можеше да избира между две неща — да остане тук или да се опита да избяга. Не беше кой знае какъв избор. Мушна ръка в джоба си и извади ключовете на колата. Те издрънчаха и главата на чудовището се завъртя на шията под невероятен ъгъл, така че лицето се озова на мястото, където би трябвало да бъде тилът. Единственото разлютено око го видя.

Кърт изскочи бързо изпод масата и хукна към счупената витрина. Чу две глухи тупвания. Онова беше пуснало ръцете на Пийт на пода. Последва трясък от преобръщане на маса. Съществото беше скочило да го преследва. Той плонжира през витрината, сякаш се хвърляше в обръч, падна на ръце и колене и започна трескаво да пълзи към буика си. Някаква ръка го хвана отзад за ризата и той разбра, че то бе до него.

Не се замисли. Просто го направи. Лявата му ръка стисна пясък, той се завъртя и го хвърли в свирепото обезобразено лице на Лори Рейни.

109