Стингър - Страница 21

— Никога! — Тайлър се беше пенсионирал в тексаското енергоснабдяване. Сега се занимаваше с писане на доста сполучливи романчета за един ловец на престъпници, за които е обявена награда, на име Барт Съдника. Бес си прекарваше времето в рисуване на пустинни цветя и растения. И двамата се отнасяха към Суийтпи като към бързо израснало кутре.

— И аз също — призна си Джеси.

Тя видя Стиви да приближава. Очите на малкото момиченце отново бяха широко отворени и то гледаше втренчено, сякаш изпадаше в транс. Джеси я беше прегледала в къщата на Лукас, но никъде не бе открила следи от наранявания.

— Стиви? — Тя нежно произнесе името й.

Звукът на вятърните камбанки привличаше момиченцето, беше приказен, успокояващ. Трябваше да разбере откъде идва този звук. Детето понечи да заобиколи майка си, но Джеси го хвана здраво за раменете, преди да стигне до камионетката.

— Недей се цапа с това масло. Ще ти похаби дрехите.

Тайлър беше с работен комбинезон и не го беше страх, че може да се изцапа. Беше любопитен да разбере какво бе пробило такава дупка в капака и двигателя, затова бръкна с ръка и започна да опипва.

— Внимавай да не се порежеш на нещо, Тай — предупреди го Бес, но той изръмжа и продължи да бърника.

— Имаш ли фенерче, докторе?

— Да, ей-сега ще ти го дам. — Във ветеринарната си чанта Джеси имаше писалка-фенерче. — Не пречи на господин Лукас — каза тя на Стиви, която разсеяно й кимна. Взе си чантата от камионетката, намери фенерчето и го подаде на Тайлър. Той го щракна и освети дупката.

— Божичко! Каква бъркотия! — възкликна. — Каквото и да е било, минало е точно през двигателя. Потрошило е всички клапани.

— Можеш ли да видиш какво е то?

— Не мога. — Той премести фенерчето. — Трябва да е било твърдо като гюлле и бързо като светкавица. Май се е изпарило някъде тук. Голям късмет си извадила, докторе, че не с минало през резервоара или предпазната стена.

— Знам.

Тайлър се изправи и изгаси фенерчето.

— Мисля, че имаш застраховка, нали? При Доджър?

— Точно така. — Додж Крийч беше агент на Тексаската автомобилна застрахователна агенция и имаше канцелария на втория етаж на банката в Пъкъл. — Макар че не знам как да опиша злополуката. Не знам дали нещо подобно е предвидено в застраховката ми.

— Старият Додж ще намери начин. Той може да накара и камъка да пролее сълзи.

— То е още тук, мамо — съвсем спокойно каза Стиви. — Чувам го да пее.

Тайлър и Бес я погледнаха, след това се спогледаха.

— Мисля, че Стиви е малко разстроена — обясни Джеси. — Всичко е наред, миличко. Ще си тръгнем веднага щом господин Мендоза…

— То е още вътре — повтори детето. Този път гласът му прозвуча твърдо. — Не го ли чуваш?

— Не — отговори Джеси. — И ти също. Искам да престанеш да си измисляш, чуваш ли?

Стиви не отговори. Продължаваше да гледа към камионетката, като се опитваше да разбере точното място, откъдето идваше мелодията.

— Стиви? — извика я Бес. — Хайде ела при мен да дадем бучка захар на Суийтпи, съгласна ли си? — Тя порови в джоба си и измъкна няколко бучки захар. Светлокафявият кон се приближи към нея в очакване на угощението. — Една сладка бучка за едно сладко конче. Хайде, Стиви, ела и му дай една, искаш ли?

Обикновено Стиви подскачаше от радост при такава възможност, но сега поклати глава. Не искаше да се откъсне от музиката на вятърните камбанки. Направи още една крачка към камионетката, преди Джеси да я спре.

— Я виж тук — каза Тайлър и се наведе до спуканата дясна гума. Върху калника се беше образувал мехур. Той отново запали фенерчето и го освети. — Тук има нещо. Май е прогорило метала.

— Какво е? — попита Джеси. След това добави: — Стиви! Не се приближавай толкова!

— Не е голямо. Случайно да имате чук?

Джеси поклати глава и Тайлър опита с юмрук. Удари по мехура, но предметът не помръдна. Пресегна се навътре в калника, а Бес се обади:

— Внимавай, Тай!

— Това нещо е хлъзгаво от маслото. Ама здравата е прилепнало.

Той го хвана и дръпна изведнъж, но ръката му се изплъзна. Избърса се в работния си комбинезон и опита отново.

— Маслото никога няма да се изпере! — тормозеше се Бес, но въпреки това се приближи, за да може да наблюдава какво става.

Мускулите на рамото на Тайлър се напрегнаха и изпъкнаха, но той продължи да дърпа.

— Мисля, че помръдна. Чакайте, сега ще опитам с все сила. — Пръстите му се впиха в предмета и той рязко го дръпна.

След още няколко секунди онова изскочи от вдлъбнатината, която беше направило в калника, и остана в ръката му. Беше абсолютно сферично и той го извади навън като перла от черупката на мида.

— Ето го. Мисля, че то е причинило повредата.

Наистина беше като гюлле, само че голямо колкото юмручето на Стиви, черно като абанос, гладко и без никакви надписи на повърхността.

— Трябва да е пробило и гумата — каза Тайлър и се намръщи. — Сигурен съм, това е проклетото нещо. Голямо е колкото дупката, но…

— Но какво? — попита Джеси.

Тайлър подхвърли предмета нагоре и после го улови.

— Като че ли изобщо не тежи. Изглежда не по-здраво от сапунен мехур. — Започна да го търка в панталоните си, за да избърше маслото и мръсотията, но то си оставаше все така черно. — Искате ли да го видите? — Тайлър го подаде на Джеси.

Тя се поколеба. Беше само една малка черна топка, но Джеси не го искаше. По-скоро би казала на Тайлър да го сложи там, където го бе намерил, или просто да го хвърли колкото може по-надалеч.

— Вземи го, мамо — каза й Стиви с усмивка. — Ето кое нещо пее.